Какво е Бароков стил
Барокът е стил в изкуството, доминирал в Европа почти два века - дошъл след Ренесанса в началото на 17-ти век и сменен от класицизма в края на 18-ти. Характеризира се с преувеличено движение и изобилни детайли, за да създаде усещане за драматизъм, напрежение, изобилие и величие в скулптурата, живописта, литературата и музиката. В обзавеждането, Барок дава възможност за много стил, класа и елегантност в от различни материали, но направено само за ценители на красотата!
Бароковият стил се заражда около 1600 в Рим, Италия, и се разпростира в голяма част от Европа, но твърде слабо в Холандия, където художници като Рембранд и Халс се придържат към вкуса на местните меценати, предпочитащи по-реалистичен, а не толкова фантастичен стил, и по-семпли архитектурни форми.
Основните отличителни черти са: пищност, парадност, тържественост, динамика, жизнеутвърждаващ характер, съвместяване на реалността с фантазията. Този стил е призван да прославя и пропагандира могъществото на властта, на аристокрацията, на църквата, но заедно с това и да изразява прогресивните за своето време идеи: за сложността на мирозданието, за безграничността и многообразието на света, за неговата изменчивост. Човекът в стила барок влиза като като част от света, сложна личност, преживяваща драматични конфликти.
Барокът не се стреми да съблюдава ренесансовата хармония - той търси по-емоционален контакт с публиката. Архитектурата по това време се отличава с пространствен размах, обтекаемост на криволинейните форми, сливане на обемите в динамична маса, богата скулптурна декорация, неразривно свързана с околното пространство.
Популярността и успеха на барока се насърчават от католическата църква, считаща, че драматизмът в стила на бароковите автори може да предава религиозни теми по директен и емоционален път. Светската аристокрация също разглежда драматичния стил на бароковата архитектура и изкуство като средство да впечатли посетителите и потенциалните съперници, както в случая с богато украсения кралски дворец във Версай. Тъй като много форми в изобразителното изкуство, музиката, архитектурата и литературата на барока са вдъхновени една от друга, той може да се разглежда като цялостно културно движение.
Барокът се проявява в живописта, музиката, архитектурата, скулптурата, графиката, театърът и танците, музиката, литуратурата и философията. Тук ще се спрем на 2-та вида, влияещи и до днес върху обзавеждането - скулптура и архитектура.
Скулптура
В бароковата скулптура фигурните групи придобиват ново значение, подчертава се динамиката на движението и енергията при човешките форми - те се въртят около празно централно ядро или се протягат навън към околното пространство. Бароковата скулптура често има множество различни идеални ъгли на наблюдение. Типичната барокова скулптура добавя и извънскулптурни елементи, например прикрито осветление или водни фонтани.
Архитектурата, скулптурата и фонтаните на Джовани Лоренцо Бернини (1598–1680) демонстрират силно напрегнатия характер на бароковия стил. Бернини без съмнение е най-важният скулптор на бароковия период. Той се доближава до Микеланджело по обхвата на своята дейност - той прави скулптури, работи като архитект, рисува, пише пиеси и прави театрални представления. Днес Бернини е най-познат със своята скулптура, както заради виртуозното ваене на мрамора, така и заради способността му да създава фигури, съчетаващи физическо и духовно. Негова е прочутата сцена "Екстазът на св.Тереза" в римската църква "Санта Мария дела Виктория". Друга негова прочута творба е "Фонтанът на четирите реки", както и интериора на базиликата "Св.Петър"
Архитектура
В бароковата архитектура акцентът отново се поставя върху смелото струпване на обеми, колонади, куполи, киароскуро, „живописни“ цветови ефекти, както и с играта с обеми и празни пространства. В архитектурата най-добре проличават трите отделни периода на барока. До 1630 г. е периодът на строгия барок. Свързва се с работата на Карло Мадерна (1556-1629), който работи по завършването на катедралата "Св.Петър".
Бароковата архитектура е възприета с ентусиазъм в Централна Германия (вижте например двореца Лудвигсбург и Цвингер в Дрезден) и Австрия. В Англия кулминация на бароковата архитектура са работите на Кристофър Рен, Джон Ванбръх и Никълъс Хоуксмоор. Много примери на барокова архитектура могат да бъдат открити в градовете на Европа и Латинска Америка. Градоустройството от този период предпочита радиални булеварди, пресичащи се в площади, схема, откриваща се и в бароковите паркове.